СИЯНИЕ В МРАКА
СИЯНИЕ В МРАКА

ДЖАК КЕЧЪМ & П.Д. КЕЙСЪК

Мрежата

НАЧАЛОТО:
ДЖАК: Ммм… погрешна представа за другия, фалшива самоличност? Приятелство в интернет, довело до неочаквана развръзка?
П.Д. Определено е първото, плюс нещо като незавоалирано предупреждение според мен. Животът ни в мрежата е много по-лесен от реалния. Можем да се превърнем в каквото и в когото си поискаме, без някой да разбере, нали така? Ако не познаваме в истинския живот онзи, с когото си чатим или си разменяме имейли, никога няма да сме сигурни с кого сме се свързали.
ДЖАК: Момент. Наистина ли си ти, а не друга жена?
П.Д.: Шегобиец! Разбира се, че съм аз. Друг е въпросът с кое мое аз разговаряш.

ИДЕЯТА:
ДЖАК: Идеята беше твоя, Триш, нали? Ти я подхвърли на някаква конференция, ако не ме лъже паметта. Аз ще съм похотливецът, а ти – младата мацка, и ще разговаряме чрез имейли, задълбочавайки тръпката помежду ни, докато… майко мила!
П.Д.: Май имаш право. Говореше за някаква статия във вестник, която наскоро беше прочел – за мъж, увлечен по жена, с която се запознава в интернет; човекът обаче открива, че тя изобщо не е онази, за която се представя… и това ни беше отправната точка, така да се каже. Открай време съм на мнение, че най-големият кошмар е ежедневният, доведен до абсурд.
ДЖАК: Нещо като случката с таксиджията, който снощи ме закара от Пето Авеню до нас – ругаеше на поразия колите от Ню Джърси, после се ухили и попита: „К’во ще кажеш за оня Доналд Тръмп?“.
П.Д.: Точно! Ежедневен кошмар, доведен до абсурд.

Повече информация: jackketchum.net

За поръчки: www.pleiadbooks.com